Приключения

Балкан Ултра 78 км и 6400 м. Д+ | Най-трудното ми планинско състезание

#balkan sky #balkan ultra #балкан скай #балкан ултра #планинско бягане #ултра маратон #хижа плевен

„Балкан Ултра е планинският ултрамаратон с най-голям процент незавършили (DNF) участници“. При прочитане на тези думи, нямаше как да не се запиша, всъщност не можеш просто да се запишеш,а трябва да имаш покрити изисквания за определени успешно завършени състезания. За мое щастие, аз ги бях завършил и успях да се наредя на старта на това 20 часово приключение. Терена не прощава, имаше от всичко за което можеш да се сетиш, а времето беше изключително малко за подобно разстояние и денивелация. Аз и Ичо нямахме време да почиваме и просто трябваше да натискаме на максимум. Виждахме как пред нас и зад нас отпадаха състезатели, състезателикоито изобщо не бяха случайни, някои от тях бяха доста по-добри от мен. Успяхме да хванем първият междинен пункт буквално на 6 минути преди края. Дойде и тъмната част на денонощието заедно с постоянните ураганни ветрове и доста опасни участъци. От 27 стартирали участника, само 11завършиха. Аз бях един от тези 11 което ме прави и единственият влогър завършил успешно трасето до този момент, за всичките 4 години и това би трябвало да е първото видео което покрива цялото трасе.

====Strava активност====
Balkan Ultra 78k / 6460m D+ – https://www.strava.com/activities/9590285292

Вижте още

От граница до море: Връшка чука - Ком - Емине [Част 1]

От граница до море: Връшка чука - Ком - Емине [Част 1]

Добре дошли в Част 1 от голямото ми прекосяване на Стара планина! Опитвам нещо което до този момент не е правено, а именно - стартирам от граничната застава на Връшка чука - най-северозападната точка на Балкана, за да стигна до връх Ком, а после да опитам да продължа до морето и всичко това за възможно най-кратко време. Един суров, див и изключително красив участък, минаващ по самата граница със Сърбия. Ще видите забравени пътеки, гъсти гори, билни гледки към две държави и трудностите на един район, в който рядко стъпва човешки крак. Това е истинският Северозапад! 📍 СТАТИСТИКА НА ПРЕХОДА: Маршрут: вр. Връшка чука - вр. Ком - нос Емине Разстояние: ~700 км Времетраене: 7 дни, 18 часа и 23 минути Положителна денивелация: ~27 000 м Strava активности: 🏃‍♂️ Връшка чука - връх Ком - проход Петрохан: https://www.strava.com/activities/19478782772 🏃‍♂️ проход Петрохан - проход Витиня: https://www.strava.com/activities/19490067540 🏃‍♂️ проход Витиня - проход Беклемето: https://www.strava.com/activities/19505943637 🏃‍♂️ проход Беклемето - х. Партизанска песен: https://www.strava.com/activities/19518698845 🏃‍♂️ х. Партизанска песен - х. Чумерна: https://www.strava.com/activities/19533030043 🏃‍♂️ х. Чумерна - Върбишки проход: https://www.strava.com/activities/19545184255 🏃‍♂️ Върбишки проход - с. Топчийско: https://www.strava.com/activities/19557637789 🏃‍♂️ с. Топчийско - нос Емине: https://www.strava.com/activities/19567413498 🎒 Екипировката, която ползвам: https://adventurepeter.com/gear/

400 км с колело до Синеморец... и едно брутално падане! | Каланджа рън

400 км с колело до Синеморец... и едно брутално падане! | Каланджа рън

Възможно ли е да изминеш 400 км с колело от Балкана до морето, да се пребиеш брутално oще в началото на пътя и вместо да се откажеш... да завършиш приключението с бягане на състезание? В това видео ви потаям в едно от най-лудите ми предизвикателства досега. Планът беше ясен - здраво въртене, красиви гледки и финал на плажа. Но асфалтът реши да ме приземи доста по-рано от очакваното. Последиците? Ожулвания, бинтове, много инат и въртене през болката до самия край. За капак на всичко, вместо заслужена почивка на морето, веднага след пристигането се включих в състезанието по бягане Каланджа Рън! 🏃‍♂️💨

Трън Ултра - Двете страни на медала

Трън Ултра - Двете страни на медала

Всички казваха, че Трън Ултра тази година е по-лесен... Е, за мен се превърна в истински ад. 🏃‍♂️💥 Още на старта усещах, че тялото ми е на лимита след поредицата от състезания в последните седмици. На 20-ия километър моята „къща от карти“ се срина и болката се появи. На 50-ия вече бях с реална контузия и сериозно накуцвах по острите баири и хлъзгавите спускания, разкаляни от дъжда. Да, пресякох финала първи. Но цената на тази победа беше огромна. В това видео ви показвам двете страни на медала – еуфорията от първото място и бруталната реалност на болката зад кулисите. Ще видите и какво костваха следващите две седмици в опити да вдигна тялото си на крака.