Приключения Състезания

Най-дългото планинско бягане в Австрия – 173 км / KAT100 UTMB

#kat100 #trail running #utmb #планинско бягане #ултра маратон

KAT100 е състезание от сериите UTMB и се провежда в Тиролската част на Австрийските Алпи. Реших да тествам най-дългата дистанция – 173 км с над 10000 метра нагоре и още толкова надолу. Най-дългата дистанция за планинско бягане в Австрия. Определено най-тежкото нещо което някога съм правил. Близо 60% от участниците не успяха да завършат. Не намирам думите с които да опиша трасето. За мен по-скоро беше тест за психиката от колкото за физиката. Сякаш съм взел най-трудните и технични части от Рила, Пирин и Стара Планина и съм ги събрал в едно, а после съм го умножил. За съжаление отидох там с леко контузено коляно и се боях, че това може да направи състезанието доста по-сложно, точно това и се случи. Проблемите с коляното започнаха на 40ти км, но на 100тния при излизане от пункт ме сряза остра болка, паднах на земята и не можех да се изправя. От там всяка крачка беше болка, но все пак направих всичко възможно за да завърша успешно. На качване взимах преднина, но вече не можех да спускам и ме минаваха. Успях да завърша все пак ПЪРВО в моята възрастова група и 13ти в общото класиране от иначе малкото успешно завършили участници.

====Strava активност====
KAT100 UTMB – 175 км проблеми и решения – Strava Activity

Вижте още

От граница до море: Връшка чука - Ком - Емине [Част 1]

От граница до море: Връшка чука - Ком - Емине [Част 1]

Добре дошли в Част 1 от голямото ми прекосяване на Стара планина! Опитвам нещо което до този момент не е правено, а именно - стартирам от граничната застава на Връшка чука - най-северозападната точка на Балкана, за да стигна до връх Ком, а после да опитам да продължа до морето и всичко това за възможно най-кратко време. Един суров, див и изключително красив участък, минаващ по самата граница със Сърбия. Ще видите забравени пътеки, гъсти гори, билни гледки към две държави и трудностите на един район, в който рядко стъпва човешки крак. Това е истинският Северозапад! 📍 СТАТИСТИКА НА ПРЕХОДА: Маршрут: вр. Връшка чука - вр. Ком - нос Емине Разстояние: ~700 км Времетраене: 7 дни, 18 часа и 23 минути Положителна денивелация: ~27 000 м Strava активности: 🏃‍♂️ Връшка чука - връх Ком - проход Петрохан: https://www.strava.com/activities/19478782772 🏃‍♂️ проход Петрохан - проход Витиня: https://www.strava.com/activities/19490067540 🏃‍♂️ проход Витиня - проход Беклемето: https://www.strava.com/activities/19505943637 🏃‍♂️ проход Беклемето - х. Партизанска песен: https://www.strava.com/activities/19518698845 🏃‍♂️ х. Партизанска песен - х. Чумерна: https://www.strava.com/activities/19533030043 🏃‍♂️ х. Чумерна - Върбишки проход: https://www.strava.com/activities/19545184255 🏃‍♂️ Върбишки проход - с. Топчийско: https://www.strava.com/activities/19557637789 🏃‍♂️ с. Топчийско - нос Емине: https://www.strava.com/activities/19567413498 🎒 Екипировката, която ползвам: https://adventurepeter.com/gear/

400 км с колело до Синеморец... и едно брутално падане! | Каланджа рън

400 км с колело до Синеморец... и едно брутално падане! | Каланджа рън

Възможно ли е да изминеш 400 км с колело от Балкана до морето, да се пребиеш брутално oще в началото на пътя и вместо да се откажеш... да завършиш приключението с бягане на състезание? В това видео ви потаям в едно от най-лудите ми предизвикателства досега. Планът беше ясен - здраво въртене, красиви гледки и финал на плажа. Но асфалтът реши да ме приземи доста по-рано от очакваното. Последиците? Ожулвания, бинтове, много инат и въртене през болката до самия край. За капак на всичко, вместо заслужена почивка на морето, веднага след пристигането се включих в състезанието по бягане Каланджа Рън! 🏃‍♂️💨

Трън Ултра - Двете страни на медала

Трън Ултра - Двете страни на медала

Всички казваха, че Трън Ултра тази година е по-лесен... Е, за мен се превърна в истински ад. 🏃‍♂️💥 Още на старта усещах, че тялото ми е на лимита след поредицата от състезания в последните седмици. На 20-ия километър моята „къща от карти“ се срина и болката се появи. На 50-ия вече бях с реална контузия и сериозно накуцвах по острите баири и хлъзгавите спускания, разкаляни от дъжда. Да, пресякох финала първи. Но цената на тази победа беше огромна. В това видео ви показвам двете страни на медала – еуфорията от първото място и бруталната реалност на болката зад кулисите. Ще видите и какво костваха следващите две седмици в опити да вдигна тялото си на крака.