Коджа Кая не е просто състезание – това е тест за оцеляване. Представете си 75 км техничен терен, който събира в себе си духа на всички български планини. Но голямото предизвикателство тук не е само денивелацията, а пълната автономност. Тук няма подкрепителни пунктове. Тръгваш с всичко необходимо на гърба си и разчиташ само на себе си от старта до финала.
Тази година на старта застанаха най-силните. Предишните дни валя дъжд и терена беше още по-опасен. Това правеше всичко още по-трудно, а аз имах една единствена цел, да победя предишното ми аз.

🏃‍♂️ Strava активност: Strava Activity
🎒 Екипировката, която ползвах: https://adventurepeter.com/tips/kodzha-kaya-gear

Вижте още

Бягане с препятствия | Antea Run

Едно от състезанията които очаквах от месеци, знаех, че ще е нещо различно. Над 20 километра бягане през диви участъци и с гледка към морето, докато носех 30 кг чували, стрелях, скачах с вързани крака, гребах в морето с каяк и какво ли още не, преди да стигна до финала. Беше кратко, изтощително, но и много забавно. Тук обаче показвам не само самото състезание, а цялото пътуване към Созопол и как минава денят след подобно предизвикателство.

08 май 2026

2 СЪСТЕЗАНИЯ ЗА 24 ЧАСА | Велинград Ултра + Кайлъка Трейл

Велинград Ултра беше състезание което се провеждаше за първи път и никой не знаеше какво представлява терена. Очаквах леко трасе, но всъщност много грешах. Предишните дни беше валяло и голяма част от трасето беше мокро, минавахме през реки, пътеките се свличаха, пътеки представляващи само корени и камъни, които пързалят и какво ли още не. Всъщност колкото и екстремно, трасето беше толкова и красиво. Успях да го завърша и малко след това се прибрах, НО историята не свършва до тук. Реших, че имам силата да се пусна на още едно състезание, още на другата сутрин, а именно Кайлъка трейл в Плевен. Ето как успях да стартирам на две състезания в далечни точки на България за по-малко от 24 часа.

29 апр 2026

Пловдив Хилс в Марково 2026

Участвах за втори пътна Plovdiv Hills in Markovo 44 км дистанцията и понеже това е едно от първите състезания за годината, означаваше, че аз не знаех къде се намирам. Минали са много месеци от както приключи състезателният сезон, промених много неща по тренировки, храна, живота като цяло и го усещах сякаш нямах състезателна мотивация. Разбира се, това важеше за всички, всеки излиза с нещо ново, едни са в много по-добра форма, други в по-лоша и Марково беше едно от местата за "сверяване на часовника". Успях да подобря времето си от миналата година с над 30 минути и завърших първи. Сякаш бях изгубил състезателната искра. Днес я върнах ✨

24 апр 2026