Приключения

Ком – Емине под 10 дни | Част 2

#kom emine #връх ком #ком емине #нос емине #от ком до емине

До миналата година си представях, че Ком-Емине е непосилно за мен, дори за месец, още повече за по-малко от 10 дни. Чрез натрупания опит от състезанията си поставих цел да го мина за 10 дни. Започнах да планирам цялото приключение преди повече от половин година като си представях Ком-Емине като едно голямо трасе, като много дълго състезание, но всъщност е нещо много повече. Не напразно се нарича „пътят на дружбата“. Запознах се с невероятни хора, приятели и родители ми помагаха в ключови моменти.

Втората част се състои от следващите четири дни от приключението или от началото на четвърти до края на седми ден. Бях успял да стигна до Беклемето и бях възстановил сили, получихме сериозен съпорт от голяма компания. Част от тях се върнаха на х. Добрила, а други изкараха с нас чак до Бузлуджа. Минаването на най-техничката част, както и завършване след 02:30 на х. Мандрата ме изтощи доста. Следващия ден почна доста късно, а точно тогава времето не ни стигаше и без това. Отново дълъг ден и отново завършване на х. Българка след 02:00. Трябваше да минем парка с перките след Бузлуджа по тъмно и в мъгла което правеше звуците от „невидимите“ перки доста стресиращи. Бяхме останали само аз, Дими и Ани. За съжаление, на следващата сутрин те ми казаха, че ще останат един ден почивка на х. Българка, а аз реших да поема към х. Чумерна, соло. Бях доста бърз, но пък скуката ме смазваше и ми се доспиваше постоянно. Към края на денят започна да вали дъжд, но успях да стигна до х. Чумерна по светло и най-после успях да се наспя. Цяла нощ беше буря, на сутринта също. Трябваше да взема много тежко решение дали да тръгна или да изчакам. В крайна сметка реших да тръгна и няколко часа ходех през цялата тази буря. Отново се усещаше липсата на компания, а по-късно разбрах, че момичетата са се отказали изцяло от Ком-Емине заради рани по краката 🙁 . Този ден беше изключително тегав защото не минавах през населени места или хижи и нямах нищо за ядене. С последни сили успях да стигна до гр. Котел и там вече успях да се нахраня адекватно, да се наспя и да започна последната част на приключението със свежи сили и нова компания.

====Strava активности====
Ден 4 – https://www.strava.com/activities/9321921795
Ден 5 – https://www.strava.com/activities/9328342019
Ден 6 – https://www.strava.com/activities/9333553681
Ден 7 – https://www.strava.com/activities/9338625863

====Полезна информация и маршрути за Ком-Емине====

В посочената папка съм създал нещо като сбор от важна информация за маршрута като и тракинг файлове, разделени на дни, цени на хижи, екипировката която ползвах и други: https://drive.google.com/drive/folders/1eevok0UalD3er7WxOdqHOwUL0wTuzFP8?usp=sharing

Надявам се тази информация да е полезна при планирания на вашите преходи. Насреща съм, ако има допълнителни въпроси

Вижте още

От граница до море: Връшка чука - Ком - Емине [Част 1]

От граница до море: Връшка чука - Ком - Емине [Част 1]

Добре дошли в Част 1 от голямото ми прекосяване на Стара планина! Опитвам нещо което до този момент не е правено, а именно - стартирам от граничната застава на Връшка чука - най-северозападната точка на Балкана, за да стигна до връх Ком, а после да опитам да продължа до морето и всичко това за възможно най-кратко време. Един суров, див и изключително красив участък, минаващ по самата граница със Сърбия. Ще видите забравени пътеки, гъсти гори, билни гледки към две държави и трудностите на един район, в който рядко стъпва човешки крак. Това е истинският Северозапад! 📍 СТАТИСТИКА НА ПРЕХОДА: Маршрут: вр. Връшка чука - вр. Ком - нос Емине Разстояние: ~700 км Времетраене: 7 дни, 18 часа и 23 минути Положителна денивелация: ~27 000 м Strava активности: 🏃‍♂️ Връшка чука - връх Ком - проход Петрохан: https://www.strava.com/activities/19478782772 🏃‍♂️ проход Петрохан - проход Витиня: https://www.strava.com/activities/19490067540 🏃‍♂️ проход Витиня - проход Беклемето: https://www.strava.com/activities/19505943637 🏃‍♂️ проход Беклемето - х. Партизанска песен: https://www.strava.com/activities/19518698845 🏃‍♂️ х. Партизанска песен - х. Чумерна: https://www.strava.com/activities/19533030043 🏃‍♂️ х. Чумерна - Върбишки проход: https://www.strava.com/activities/19545184255 🏃‍♂️ Върбишки проход - с. Топчийско: https://www.strava.com/activities/19557637789 🏃‍♂️ с. Топчийско - нос Емине: https://www.strava.com/activities/19567413498 🎒 Екипировката, която ползвам: https://adventurepeter.com/gear/

400 км с колело до Синеморец... и едно брутално падане! | Каланджа рън

400 км с колело до Синеморец... и едно брутално падане! | Каланджа рън

Възможно ли е да изминеш 400 км с колело от Балкана до морето, да се пребиеш брутално oще в началото на пътя и вместо да се откажеш... да завършиш приключението с бягане на състезание? В това видео ви потаям в едно от най-лудите ми предизвикателства досега. Планът беше ясен - здраво въртене, красиви гледки и финал на плажа. Но асфалтът реши да ме приземи доста по-рано от очакваното. Последиците? Ожулвания, бинтове, много инат и въртене през болката до самия край. За капак на всичко, вместо заслужена почивка на морето, веднага след пристигането се включих в състезанието по бягане Каланджа Рън! 🏃‍♂️💨

Трън Ултра - Двете страни на медала

Трън Ултра - Двете страни на медала

Всички казваха, че Трън Ултра тази година е по-лесен... Е, за мен се превърна в истински ад. 🏃‍♂️💥 Още на старта усещах, че тялото ми е на лимита след поредицата от състезания в последните седмици. На 20-ия километър моята „къща от карти“ се срина и болката се появи. На 50-ия вече бях с реална контузия и сериозно накуцвах по острите баири и хлъзгавите спускания, разкаляни от дъжда. Да, пресякох финала първи. Но цената на тази победа беше огромна. В това видео ви показвам двете страни на медала – еуфорията от първото място и бруталната реалност на болката зад кулисите. Ще видите и какво костваха следващите две седмици в опити да вдигна тялото си на крака.