Приключения Състезания

Лъвско сърце Ултра – първият ми триатлон | Lion heart Ultra 2024

Записах се за състезанието още през Януари. Можех да плувам колкото да не се удавя, а с колело имах много малко опит и то само по асфалт. При първите ми тренировки за плуване не можех да мина и 50 метра без да се задъхам, а знаех, че само след няколко месеца трябваше да изплувам 3 километра. Започнах и по-чести тренировки на колелото като тук знаех, че всичко това не трябва да е за сметка на бягането защото именно там ми предстояха едни от най-големите ми изпитания през годината. Неусетно минаха всички тези месеци и дойде момента да разбера дали мога да бъда лъвско сърце. Тук трябваше да премина през три напълно различни спорта в едно състезание а именно тези 3 км плуване, почти 100 км офроуд колело в планината и 20 км планинско или трейл бягане. Дойде и денят на състезанието, имах вече доста километри плуване зад гърба си, дори и в открити води, но до момента на старта никога не бях плувал с масов старт където е известен факта за „масов побой“ под водата. Точно това и се получи, усещах хора около мен, над мен, под мен, ръце хвърчаха навсякъде, ПЪЛНА ЛУДОСТ. Изпитвах и доста неприятни емоции към медузите, а те бяха навсякъде. Все пак успях да изплувам дистанцията от 3 км за един час и десет минути. Излязох от водата, започнах да приготвям за колелото и това малко ме забави защото при мен специалното е закачането на други камери и микрофони между дисциплините, но това е стандартна процедура за всеки който иска да снима. Определено си личеше колко съм неопитен защото още в началото разбрах, че съм допуснал няколко грешки заради които трябваше да спра или да забавя, но като цяло беше доста динамично и аз който нямах опит в планинското колело всъщност се забавлявах доста през почти цялото време. Заваля и дъжд, навсякъде стана кал, а това придаде още повече към елемента на забавата. Успях да премине разстоянието от 96 км и над 1500 метра положителна денивелация за пет часа и две минути. Влязох отново в „базов лагер“, отново смених камери, обувки и тръгнах да бягам. За съжаление тук обърнах посоката, а после се оказа, че съм си забравил и номера за бягане и това ме забави. Все пак бягането беше моя територия и тук се изненадах колко спестени сили имах въпреки, че към края на колелото се чувствах доста изтощен. Бягането е почти изцяло по пътеки в гората и е близо 550 метра положителна денивелация. Не се чувствах толкова изтощен, а към края успях да натисна доста и да завърша за час и 53 минути. Общото време за което успях да направя целият триатлон беше осем часа и 21 минути което за мен бе огромно постижение, особено за първият ми триатлон.

====Strava активност==== Лъвско сърце Ултра ♥️ 1/3 – Strava Activity Лъвско сърце Ултра 2/3 – Strava Activity Лъвско сърце ♥️ 3/3 – Strava Activity

Вижте още

Коджа Кая - Пренаписаната история

Коджа Кая - Пренаписаната история

Коджа Кая не е просто състезание – това е тест за оцеляване. Представете си 75 км техничен терен, който събира в себе си духа на всички български планини. Но голямото предизвикателство тук не е само денивелацията, а пълната автономност. Тук няма подкрепителни пунктове. Тръгваш с всичко необходимо на гърба си и разчиташ само на себе си от старта до финала. Тази година на старта застанаха най-силните. Предишните дни валя дъжд и терена беше още по-опасен. Това правеше всичко още по-трудно, а аз имах една единствена цел, да победя предишното ми аз.

Бягане с препятствия | Antea Run

Бягане с препятствия | Antea Run

Едно от състезанията които очаквах от месеци, знаех, че ще е нещо различно. Над 20 километра бягане през диви участъци и с гледка към морето, докато носех 30 кг чували, стрелях, скачах с вързани крака, гребах в морето с каяк и какво ли още не, преди да стигна до финала. Беше кратко, изтощително, но и много забавно. Тук обаче показвам не само самото състезание, а цялото пътуване към Созопол и как минава денят след подобно предизвикателство.

2 СЪСТЕЗАНИЯ ЗА 24 ЧАСА | Велинград Ултра + Кайлъка Трейл

2 СЪСТЕЗАНИЯ ЗА 24 ЧАСА | Велинград Ултра + Кайлъка Трейл

Велинград Ултра беше състезание което се провеждаше за първи път и никой не знаеше какво представлява терена. Очаквах леко трасе, но всъщност много грешах. Предишните дни беше валяло и голяма част от трасето беше мокро, минавахме през реки, пътеките се свличаха, пътеки представляващи само корени и камъни, които пързалят и какво ли още не. Всъщност колкото и екстремно, трасето беше толкова и красиво. Успях да го завърша и малко след това се прибрах, НО историята не свършва до тук. Реших, че имам силата да се пусна на още едно състезание, още на другата сутрин, а именно Кайлъка трейл в Плевен. Ето как успях да стартирам на две състезания в далечни точки на България за по-малко от 24 часа.