Реших да участвам на състезанието Transylvania 100 където бягам 100+ км във високата част на Карпатите. Само, че това не беше достатъчно предизвикателно и ето защо исках да стигна до старта с колелото или едни 530 км от гр. Троян до замъка на Дракула в Бран, като избрах да мина по възможно най-предизвикателният маршрут … Това е първата от двете части за цялото приключение.

Бяха само три дни, но се усетиха като месец. Видях толкова много неща по пътя, изпитах толкова различни ситуации и емоции. Успях да сбъдна една мечта, а именно да премина през Трансфагаришанският проход и то докато е затворен и заснежен. Години наред гледах само предавания за един от най-красивите пътища в света, а сега аз бях там и то напълно сам.

Записано проследяване на цялото събитие – https://tracking.adventurepeter.com/transylvania

====Strava активности====
Троян – Rossiori de vede – https://www.strava.com/activities/14529370846
Rosiorii de Vede – Capatanenii Pamanteni – https://www.strava.com/activities/14539833810
Capatanenii Pamanteni – Bran – https://www.strava.com/activities/14552275781

Вижте още

Трън Ултра - Двете страни на медала

Всички казваха, че Трън Ултра тази година е по-лесен... Е, за мен се превърна в истински ад. 🏃‍♂️💥 Още на старта усещах, че тялото ми е на лимита след поредицата от състезания в последните седмици. На 20-ия километър моята „къща от карти“ се срина и болката се появи. На 50-ия вече бях с реална контузия и сериозно накуцвах по острите баири и хлъзгавите спускания, разкаляни от дъжда. Да, пресякох финала първи. Но цената на тази победа беше огромна. В това видео ви показвам двете страни на медала – еуфорията от първото място и бруталната реалност на болката зад кулисите. Ще видите и какво костваха следващите две седмици в опити да вдигна тялото си на крака.

28 май 2026

Коджа Кая - Пренаписаната история

Коджа Кая не е просто състезание – това е тест за оцеляване. Представете си 75 км техничен терен, който събира в себе си духа на всички български планини. Но голямото предизвикателство тук не е само денивелацията, а пълната автономност. Тук няма подкрепителни пунктове. Тръгваш с всичко необходимо на гърба си и разчиташ само на себе си от старта до финала. Тази година на старта застанаха най-силните. Предишните дни валя дъжд и терена беше още по-опасен. Това правеше всичко още по-трудно, а аз имах една единствена цел, да победя предишното ми аз.

14 май 2026

Бягане с препятствия | Antea Run

Едно от състезанията които очаквах от месеци, знаех, че ще е нещо различно. Над 20 километра бягане през диви участъци и с гледка към морето, докато носех 30 кг чували, стрелях, скачах с вързани крака, гребах в морето с каяк и какво ли още не, преди да стигна до финала. Беше кратко, изтощително, но и много забавно. Тук обаче показвам не само самото състезание, а цялото пътуване към Созопол и как минава денят след подобно предизвикателство.

08 май 2026