Само две седмици преди това състезание, успях да взема първото си сребро на Коджа Кая 75км, а сега се случи нещо което всъщност никога не съм подозирал, че ще ми се случи – спечелих първото си злато и то не къде да е а именно на Асеновградски баири, мястото където преди точно две години бягах за първи път в живота ми. Тогава, през 2022-ра участвах на 20 км дистанцията, класирайки се на 38мо място, през 2023-та година участвах на 50 км дистанцията завършвайки на 9то място и през тази година се пуснах на новата 80 км дистанция и успях да стана първи. Не можах да скрия радостта на финала, всъщност не съм се и опитвал. Изобщо, целият ден и дори денят преди това бяха изпълнени с емоции. Огромно благодаря на всички които повярваха в мен и ми повтаряха, че съм техен фаворит, а аз се съмнявах и мисля, че само аз не вярвах в себе си. Всъщност дори все още се чудя как се случи това, дали просто извадих късмет или наистина имам такъв прогрес. Ще се радвам да е второто защото тежките изпитания за мен тъкмо започват.

====Strava активност====
Asenovgradski Bairi 80km – Strava Activity

Вижте още

Трън Ултра - Двете страни на медала

Всички казваха, че Трън Ултра тази година е по-лесен... Е, за мен се превърна в истински ад. 🏃‍♂️💥 Още на старта усещах, че тялото ми е на лимита след поредицата от състезания в последните седмици. На 20-ия километър моята „къща от карти“ се срина и болката се появи. На 50-ия вече бях с реална контузия и сериозно накуцвах по острите баири и хлъзгавите спускания, разкаляни от дъжда. Да, пресякох финала първи. Но цената на тази победа беше огромна. В това видео ви показвам двете страни на медала – еуфорията от първото място и бруталната реалност на болката зад кулисите. Ще видите и какво костваха следващите две седмици в опити да вдигна тялото си на крака.

28 май 2026

Коджа Кая - Пренаписаната история

Коджа Кая не е просто състезание – това е тест за оцеляване. Представете си 75 км техничен терен, който събира в себе си духа на всички български планини. Но голямото предизвикателство тук не е само денивелацията, а пълната автономност. Тук няма подкрепителни пунктове. Тръгваш с всичко необходимо на гърба си и разчиташ само на себе си от старта до финала. Тази година на старта застанаха най-силните. Предишните дни валя дъжд и терена беше още по-опасен. Това правеше всичко още по-трудно, а аз имах една единствена цел, да победя предишното ми аз.

14 май 2026

Бягане с препятствия | Antea Run

Едно от състезанията които очаквах от месеци, знаех, че ще е нещо различно. Над 20 километра бягане през диви участъци и с гледка към морето, докато носех 30 кг чували, стрелях, скачах с вързани крака, гребах в морето с каяк и какво ли още не, преди да стигна до финала. Беше кратко, изтощително, но и много забавно. Тук обаче показвам не само самото състезание, а цялото пътуване към Созопол и как минава денят след подобно предизвикателство.

08 май 2026