Ком – Емине под 10 дни | Част 3
До миналата година си представях, че Ком-Емине е непосилно за мен, дори за месец, още повече за по-малко от 10 дни. Чрез натрупания опит от състезанията си поставих цел да го мина за 10 дни. Започнах да планирам цялото приключение преди повече от половин година като си представях Ком-Емине като едно голямо трасе, като много дълго състезание, но всъщност е нещо много повече. Не напразно се нарича „пътят на дружбата“. Запознах се с невероятни хора, приятели и родители ми помагаха в ключови моменти.
Третата и последна част е най-емоционалната за мен. Най – после не бях сам, а с два броя Христо (Ичо) които бяха супер забавната компания. Тръгнахме от Котел и още от самото начало вече газехме в реки, строяхме си мостове тъй като по това време всичко е доста пълноводно, отделно, че в самото начало има безброй пътечки и минава време докато се ориентираме правилно, дори и с начертани маршрути. От там директно се насочихме по откритите и стръмни изкачвания. Няколко часа след това се озовахме на Върбишкия проход където успяхме да се нахраним добре защото знаехме, че до края на този ден няма да видим друга храна. Всъщност, точно тогава беше Курбан Байрам и това доста затрудни опциите за нощувки. Насочихме се към Ришки проход като минахме през горско стопанство Елешница с идеята да избягаме от така известния „ужас на Риш“ което представлява много километри паднали дървета, обрасли пътеки, безброй насекоми които влизат навсякъде и какво ли още не. Успяхме да избягаме до голяма част, но точно когато се смрачи, точно тогава хванахме последната част което наистина беше ужас, навсякъде се виждаха очи, пътеката се губеше, всичко което беше по трака беше обрасло в тръни и клони и това с продължение на километри, докато бяхме на челници. Все пак успяхме да си намерим нощувка и да възстановим за другия ден. На другия ден тръгнахме с доста добра скорост, минахме през заслона на Хазим горския след което трябваше да ходим през открит черен път където слънцето напичаше брутално. Стигнахме и първото село Планиница където имахме магазин на разположение. Хапнахме на тротоара, взехме по сладолед и продължихме. Стигнахме до Дъскотна, но там останахме с един Христо по-малко заради образувани пришки. С Ичо продължихме на бърз ход защото пред нас се задаваше бруталната буря и стигнахме до хижа Точпийско, точно преди бурята. Готиното беше, че заради празника, всичките села имаха супер веселата и празнична атмосфера. Лошата новина беше, че последния ден трябваше да е 65км, вместо стандартните 40. Последният ден трябваше да тръгнем преди 06:00, пътя минаваше през няколко села, ниви и поляни, но денивелацията не липсваше. Стигнахме към 11 и нещо на последната спирка в с. Точпийско където трябваше да е старта на този ден по план. Оставих част от багажа който имах с мен през всичките 10 дни, хапнахме добре, събрахме отново втория Христо от там и потеглихме за последните 40 км към Емине. На места имаше изключително лепкава кал и то с километри, обувките тежаха с по килограм отгоре, а слънцето напичаше доста силно. Оцеляхме и Поморийския проход, по асфалта и от там се насочихме за последните 10 км към Емона. Нямахме вода и почнахме да се чувстваме дехидратирани и доста смазани от умора. Малко преди Емона, не знам и аз как, но спускахме изключително бързо, не знам от къде извадих тази сила. Малко след 20:00, по светло, успях да стигна до нос Емине. Спомням си, че в момента в който стигнах, седнах на един камък и няколко минути мислих какво съм направил и през какво минах. Хвърлих си камъчето от връх Ком и просто се насладих на момента.
Много често си мислех по време на маршрута „правя го и повече никога“ до момента в който стъпих там и знаех, че ще го направя отново … и отново, НО ме очакват и други подобни приключения ❤️
====Strava активности====
Ден 8 –
https://www.strava.com/activities/9347090226
Ден 9 –
https://www.strava.com/activities/9351659188
Ден 10 –
https://www.strava.com/activities/9358225648
====Полезна информация и маршрути за Ком-Емине====
В посочената папка съм създал нещо като сбор от важна информация за маршрута като и тракинг файлове, разделени на дни, цени на хижи, екипировката която ползвах и други:
https://drive.google.com/drive/folders/1eevok0UalD3er7WxOdqHOwUL0wTuzFP8?usp=sharing
Надявам се тази информация да е полезна при планирания на вашите преходи. Насреща съм, ако има допълнителни въпроси.
