Далечния план беше да участвам на Пирин Ултра 160 км, но за съжаление състезанието в Австрия (KAT100 – 175 км) малко ме върна назад с контузия и отложих Пирин. Съдбата обаче каза друго и един прекрасен ден Николай Дерменджиев ми подари своята регистрация за Пирин Ултра която реших да използвам за тест след контузията, но на 38 км дистанцията като идеята беше, че ще натисна и, ако всичко е наред с крачетата, мога да се пусна в по-големи приключения. Реших да се впусна и в допълнителни приключения преди самия старт (изкачването на Джамджиев ръб). Дистанцията може да изглежда малко като километри, но за 25 км трябваше да изкатерим 3300 метра денивелация, а пусканията са доста технични, все пак сме в Пирин. Това е дължината която участва в световната листа за скай рънинг състезания и тук имаше участници от над 30 държави. Преди точно две години тази дължина беше най-голямото ми състезание за годината. Без значение колко се готвих, успях да го завърша за малко над 10 часа като на финала пристигнах накуцвайки и минах през доста болка и страдание. Исках да видя дали две години по-късно нещата ще са различни … и бяха, МНОГО различни. Почти от самият старт вървяхме с Даниел Иванов като малко преди последното спускане аз трябваше да забавя заради болки в ходилото, а там беше терен с остри камъни. Успях да завърша с голяма усмивка защото направих цялото трасе за 6 часа и 41 минути или почти 4 часа по-бързо от последният ми опит. За сравнение, последният път завърших на 101-во място и това далече не беше от последните места. Тази година участие взеха над 350 участника, а аз успях да се наредя на 16то място. С това моят страх и притеснение като погледнех назад в спомените на това състезание изчезват, ето защо смятам, че това беше големият реванш.

====Strava активност==== Pirin Extreme – Реваншът – Strava Activity

Вижте още

Трън Ултра - Двете страни на медала

Всички казваха, че Трън Ултра тази година е по-лесен... Е, за мен се превърна в истински ад. 🏃‍♂️💥 Още на старта усещах, че тялото ми е на лимита след поредицата от състезания в последните седмици. На 20-ия километър моята „къща от карти“ се срина и болката се появи. На 50-ия вече бях с реална контузия и сериозно накуцвах по острите баири и хлъзгавите спускания, разкаляни от дъжда. Да, пресякох финала първи. Но цената на тази победа беше огромна. В това видео ви показвам двете страни на медала – еуфорията от първото място и бруталната реалност на болката зад кулисите. Ще видите и какво костваха следващите две седмици в опити да вдигна тялото си на крака.

28 май 2026

Коджа Кая - Пренаписаната история

Коджа Кая не е просто състезание – това е тест за оцеляване. Представете си 75 км техничен терен, който събира в себе си духа на всички български планини. Но голямото предизвикателство тук не е само денивелацията, а пълната автономност. Тук няма подкрепителни пунктове. Тръгваш с всичко необходимо на гърба си и разчиташ само на себе си от старта до финала. Тази година на старта застанаха най-силните. Предишните дни валя дъжд и терена беше още по-опасен. Това правеше всичко още по-трудно, а аз имах една единствена цел, да победя предишното ми аз.

14 май 2026

Бягане с препятствия | Antea Run

Едно от състезанията които очаквах от месеци, знаех, че ще е нещо различно. Над 20 километра бягане през диви участъци и с гледка към морето, докато носех 30 кг чували, стрелях, скачах с вързани крака, гребах в морето с каяк и какво ли още не, преди да стигна до финала. Беше кратко, изтощително, но и много забавно. Тук обаче показвам не само самото състезание, а цялото пътуване към Созопол и как минава денят след подобно предизвикателство.

08 май 2026